Представители на работодателите, синдикатите и правителството ще обсъдят в Комисията по доходите и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество размера на официалната линия на бедност за страната от 1-и януари 2024-а година. Според проект на постановление на Министерския съвет се предвижда тя да стане 526 лева вместо досегашните 504 лева. От 1-и юни тази година, с последните поправки в Закона за социалното подпомагане, социалните помощи вече са обвързани с линията на бедност. От нея зависят и редица други социални плащания.
Официалната линия на бедността за догодина ще се повиши с 22 лева или 4,4 на сто спрямо сегашната. Линията се актуализира всяка година по специална методика, като се определя по изследването на Евростат „Статистика на доходите и условията на живот“, т. нар. SILK.
Основните критики на синдикатите са свързани не само с конкретния размер, но и с въпросната методика за определянето й. Икономическият съветник на Конфедерация на труда „Подкрепа“ Ваня Григорова твърди, че предвиденият ръст е крайно недостатъчен.
„4,4% увеличение на линията на бедност, докато годишната инфлация за 2022 г. е около 15% за всичко, а при храните стигна до 25% – категорично недостатъчно е това.“
През последните години беше направен компромис при определянето на прага на бедността. През 2021-а година беше направено изменение на методиката, с което се отмени съществуваща дотогава корекция за индексирането й с цените на т. нар. малка по състав кошница за декември на предходната година. Тоест не се прилага инструмент за коригиране с инфлацията, при това с отчитане на потреблението на нискодоходните домакинства.
„Няма как да се противопоставим на така изчисления размер на линията на бедност, тъй като отговаря на европейска методология, но ще настояваме да се измени методологията – да има коефициент, който отразява натрупаната инфлация„, отбелязва Ваня Григорова пред БНР.
С увеличаването на линията на бедност ще нараснат и социалните помощи по Закона за социалното подпомагане, тъй като от първи юни тази година помощите са обвързани с линията, а не с т. нар. гарантиран минимален доход, както беше досега, и който от години беше замразен едва на 75 лева. Ще се разшири и кръгът на лицата, които ще получават тези помощи. От линията на бедността зависи и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, финансовите помощи и средства (за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при роднини или близки и в приемни семейства) по Закона за закрила на детето.
В зависимост от степента на увреждане на съответния човек се дават помощи в размер от 7 до 57 процента от линията на бедност, което прави между 36,82 лева до 299,82 лева. Най-ниската сума е за степен на увреждане от 50 до 70,99% степен на увреждане, а най-високата – за хора с над 90 процента степен на увреждане с чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност, за военна, за гражданска инвалидност или наследствена пенсия.
„Дори с това минимално увеличение се увеличава броят на хората, които ще получат целеви помощи за отопление. От 301-302 000 лица броят се увеличава на 327 000, с 25 000 повече. Ако обаче тя е адекватна, ако отразява инфлацията, би трябвало броят на лицата и семействата, които получават целева помощ за отопление, да бъде още по-висок.“
