Паритет за първото и второто място на предстоящите избори на 2 април, сочи проучване на „Алфа рисърч“ дни преди вота.
ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са с изключително близки резултати, в рамките на статистическата грешка – съответно 25.9% и 25.4%.
Паритет има и за третото и четвъртото място. ДПС е с 13.8%, а „Възраждане“ – 13.6%.
БСП остава на пета позиция с 8.2%. Следва „Български възход“, които могат да останат под чертата за влизане в парламента. За „Левицата!“ са заявили, че ще гласуват 3,1%, а за „Има такъв народ“ – 2,3%.
Проучването е направено между 25 и 29 март, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проведено е сред 1113 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е сертифицирана двустепенна извадка, с квота по основни социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Към момента 3.7% от избирателите ще се възползват от възможността да отбележат квадратчето „Не подкрепям никого“, т.нар. протестен вот.
„Наблюдава се, че в хода на кампанията ГЕРБ успя да мобилизира своите привърженици в страната. За разлика от тях ПП-ДБ са една от формациите, които разполагат с по-широка електорална периферия, която е с потенциал да бъде мобилизиран в рамките на следващите дни. Интригата ще се запази до последните часове на изборния ден“, каза в студиото на „Денят започва“ Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“.
Тя смята, че фотофинишът ще се реши от избирателите, които живеят в столицата, където е немобилизираният електорален потенциал. За третото и четвъртото място решаващ би бил вота от чужбина, смята социологът.
Очертава се избирателната активност да остане ниска – много близка до тази, която имахме при последните избори през октомври миналата година.
39% заявяват, че със сигурност ще отидат до урните, като това са около 2,5 млн. гласоподаватели. 48% обаче са категорични, че няма да гласуват. 13% се колебаят.
Според Геновева Петрова е видно, че хартиената бюлетина не се оказва този решаващ фактор за избирателната активност. Основният фактор хората по-скоро да изразяват нежелание да отидат да гласуват, се дължи най-вече на недоверието, което имат към политическите партии.
Колебаещите се и тези, които не са решили дали да гласуват, безспорно могат да наклонят везните. Това са достатъчно големи дялове от избиратели и при очертаващата се ниска избирателна активност могат да разместят картината в различни посоки, каза Петрова.
Според проучването 74% от хората не са си променили мнението за кого да гласуват на предстоящите избори на 2 април. 15 на сто не са избрали за кого да гласуват, а 11% са променили мнението си.
„Напълно е възможно тези 15% да внесат много по-съществени размествания в самия изборен ден“, каза Петрова.
„Това, което можем да обобщим е, че очакванията към тази кампания, все пак бяха, въпреки слабия интерес, пети поредни избори, че тя ще се окаже решаваща, предвид стартовите позиции на партиите. Три дни преди изборите обаче виждаме, че кампанията внася известна електорална динамика в подкрепа за отделните партии, но не качествена промяна в общата политическа картина.
Това се дължи на факта, че мнозинството от партиите, особено водещите партии, заложиха в тази кампания комуникация на послания, насочени към твърдите избиратели, без да положат повече усилия за привличане на по-широк кръг симпатизанти. Все още нямаме развръзка на интригата, която беше заплетена в началото на предизборната кампания“, каза още Геновева Петрова от „Алфа рисърч“.
Източник: БНТ
