Нов имплант, който използват в СОБАЛ „Пентаграм“, дава 90% ефективност в глаукомната хирургия
Преди няколко дни приключи кампанията за безплатни прегледи в СОБАЛ „Пентаграм“ по повод Международната седмица за борба с глаукомата – тежко невродегенеративно заболяване на очите, което е на второ място като причина за слепота след катарактата и на първо място сред възрастните хора. Глаукомата е известна като „тихият убиец“ на зрението, тъй като при нея няма връщане назад. Веднъж диагностицирана, усилията на лекарите са да спрат процеса на ослепяване. Доскоро това беше много трудно, но със съвременните техники, които навлизат в офталмологичната хирургия, спирането на глаукомата става все по-възможно и тя се превръща просто в едно хронично заболяване. За това как се поставя диагнозата (оказва се, че това не е никак просто) и какви са възможностите на съвременната медицина в лечението на това увреждащо състояние, разговаряме с д-р Ристо Трайковски от СОБАЛ „Пентаграм“. Д-р Трайковски е роден в град Струмица, Република Северна Македония. Завършил е медицина в България през 2007 г. От 2007 до 2009 г. работи като доброволец в болница „Токуда“, след което е зачислен за редовна специализация. През 2013 взема специалност „Офталмология“. В СОБАЛ „Пентаграм“ е още от самото създаване на болницата.
Според съвременните схващания за глаукомата, тя не е едно зяболяване, а група от невродегенеративни заболявания, т.е. е по-правилно да говорим за глаукоми. Така ли е, д-р Трайковски?
Точно така, според най-новите определения става въпрос за група от невродегенеративни заболявания, които се характеризират с увраждане на зрителното поле, намалена светлочувствителност или пълни дефекти в зрителното поле. Заболяването се развива в резултат на генетични причини, които все още нямат точно изяснен механизъм на унаследяване. Когато се говори за група от заболявания, механизмът на глаукомата представлява атрофия на влакната, които изграждат зрителния нерв и се увреждат от високото вътреочно налягане или от дефекти на кръвоснабдяването и оросяването на главата на зрителния нерв.
Какви са основните видове глаукоми?
В зависимост от това на кой етап от живота на човека са диагностицирани, са вродена, детска или юношеска глаукома, а при възрастните – първична откритоъгълна глаукома, която е след 35-40-годишна вързарст, първична закритоъгълна, както и вторична откритоъгълна или закритоъгълна глаукома.
Каква е разликата между откритоъгълната и закритоъгълната глаукома?
При откритоъгълната камерният ъгъл е открит и най-често дренажната система на окото работи както трябва, докато при закритоъгълната има механично затваряне на камерния ъгъл, който е по-тесен.
Вторичните глаукоми се дължат най-често на други заболявания на окото – съдови, диабетна ретинопатия, тромбози в очното дъно или заболявания, които засягат т.нар. микроциркулация на ретината, също силиконови тампонади. Освен това честите възпалителни процеси, най-често увеитите, също са причина за вторичната глаукома. Искам да обърна внимание, в по-млада възраст, на увеитите, предизвикани от ревматоиден артрит, от хроничен ювенилен артрит при децата, въобще рецидивиращи увеити при млади хора, които могат да са причина за вторична глаукома.
Това ли са рисковите фактори за развитие на глаукома, или има и още?
Рисковите фактори са най-често наследствено предразположение, напреднала възраст, расата, високостепенното късогледство, както споменахме – съдовите заболявания, наличието на по-тънка роговица, присъствието на диабет.
Как се поставя диагнозата?
Най-често се поставя на случаен преглед. В повечето случаи пациентът има фамилна анамнеза и ние целенасочено търсим признаци на глаукома. Първият белег е повишеното вътреочно налягане, но то съвсем не е единственият признак, на базата на който поставяме диагнозата, най-малко, защото съществуват и глаукоми с нормално, дори с ниско вътреочно налягане. Затова, особено при пациенти с фамилна анамнеза за глаукома, се прави компютърна периметрия (изследване на зрителното поле), пахиметрия (измерване на дебелината на роговицата), околарна кохерентна томография. На базата на всички тези изследвания се поставя или отхвърля диагнозата, защото едно повишено вътреочно налягане може да е само очна хипертензия, без да имаме невродегенерация на влакната на зрителния нерв, за да кажем, че това е глаукома.
Има ли симптоми?
Най-често глаукомата протича без симптоми, с изключение, когато говорим за глукомен пристъп. Тогава заболяването протича с много остра симптоматика, болка в окото, главоболие, влошаване на зрението, разко спадане на зрението, сълзене и светлобоязън. Но това е изолиран случай.
А може ли за дълго време да остане скрито заболяването, дотолкова, че в един момент човек да се окаже с много напреднал глаукомен процес, без дори да е разбрал?
В миналото е било точно така. Напоследък, с новите апарати за диагностика и повишаването на здравната култура, изпуснатите глаукоми са все по-редки. Сега, в повечето случаи, глаукомите се хващат навреме и борбата е за стабилизиране на състоянието на всеки отделен пациент, за което отговорност носят както лекарят, така и пациентът. Защото е много важно спазването на назначената терапия и редовното проследяване. Пациентът с глаукова е хронично болен човек, чието състояние трябва да се поддържа.
При целия прогрес на медицината в тази област все още ли е в сила правилото „глаукомата каквото вземе не връща“?
Все още важи, за съжаление. Затова се нарича „тихият убиец“. Причината е ясна: нервната тъкан все още няма способност за регенериране на клетките.
Какво е лечението?
Лечението на глаукомата се разделя на три клона – консервативно, лазерно и оперативно.
Консервативното е проследяване и терапия с капки. Възможностите са няколко за лечение с капки. Има пациенти на монотерапия (само един вид капки), двойна (два вида капки), тройна (три вида капки) или максимална.
Когато говорим за лазерно лечение то почти никога не е изолирано, а представлява комбинация от консервативно лечение с капки и използването на лазер.
Говорейки за по-радикално лечение, става въпрос за хирургично лечение, като хирургията може да бъде с или без имплант. При по-старите методи се прилагаше хирургия без имплант, при която се оформя изкуствена фистула в окото. В последните няколко години най-често глаукомните операции се извършват с импланти, които обаче са одобрени само за първична откритоъгълна глаукома. За другите видове глаукоми, имплантите е доказано, че не работят и не са одобрени.
Пентаграм е единствената болница в България, в която се извършва лечение с помощта на един специален вид имплант – PreserFlo. Какво представлява и кое го отличава от останалите?
PreserFlo е съвсем нов вид имплант от групата на микроинцезионната хирургия. Имплантът представлява тръбичка с дължина от 8,5 мм и лумен от 70 микрона (за да се ориентирате – това е колкото човешкия косъм/. Поставя се през отвор в склерата, който представлява 1 мм склерялно отверстие над хороидеята. Имплантът прави дренажна фистула от предната камера на окото към пространството, което е ограничено между склерата и конюнктивата на окото. Самата процедура е миниинвазивна, само под капкова упойка, не се стои в болницата и успеваемостта след имплантирането за спадане на вътреочното налягане е над 90%. Това означава, че след процедурата отхвърляме всички видове капки или в най-лошия случай намаляваме два вида от капките, които са били използвани преди да се премине към операцията.
За всички пациенти ли е подходящ този метод?
Той е подходящ при пациенти, които вече имат декмпенсация от консервативното лечение (капките вече не действат) и са изчерпани възможностите за консервативна терапия. Както и при другите импланти, пациентът трябва да бъде с първична откритоъгълна глаукома.
Покрива ли се поставянето на импланта от НЗОК?
За съжаление – самият имплант не се покрива от НЗОК, здравната каса поема обаче хирургичната интервенция.
Колко струва?
Изделието е ново и цената му все още е висока – 2400 лв. Изследвания обаче показват, че за последните 10 години, това е най-добрият имплант в областта на глаукомната хирургия.
Пациентите с първична откритоъгълна глаукома, при коит този метод, и въобще поставянето на имплант би помогнало за овладяване на състоянието, каква част са от хората с глаукома?
Над 80% от всички глаукоми са първични, откритоъгълни. В световен мащаб, статистиката е от 2020 г., над 60 млн. човека боледуват от първична откритоъгълна глаукома след 50-годишна възраст. В България диагностицираните с глаукома са над 85 000. 80% от тях имат първична откритоъгълна глаукома и ние можем да им помогнем с помощта на PreserFlo.
