вторник, юли 16, 2024
Home Свят Михаел Мартенс: В момента ЕС не е в състояние да приема нови...

Михаел Мартенс: В момента ЕС не е в състояние да приема нови страни-членки

Друг пример от Западните Балкани със замръзнал интеграционен процес е Република Северна Македония, където през лятото започна парламентарната процедура за промяна на Конституцията и вписването на българите в нея. Реформата е условие за началото на преговори със Скопие. От август до сега обаче нищо не се случва. Означава ли това, че вече чакаме изхода от парламентарните избори догодина?

За последен път бях в Скопие преди два месеца, но не мисля, че за това време нещо особено се е променило. Промяната на Конституцията, т.е. вписването на българите в основния закон, е условие за начало на преговорите. Както можеше да се очаква, намираме се в задънена улица, защото управляващите не могат да съберат мнозинство от две трети в парламента за изменения в текста на Конституцията. Сегашният опозиционен лидер и вероятен следващ министър-председател Християн Мицкоски има любопитно предложение за компромис: Промяната в Конституцията да бъде гласувана сега, но да влезе в сила в деня, в който Република Северна Македония стане пълноправен член на ЕС.

За мен това предложение е разумно. Разбираемо е, че в Скопие не вярват на Брюксел. В името на еврочленството държавата преглътна смяната на името си. Това трябваше да бъде последният препъни камък пред влизането в ЕС или поне пред началото на преговори. Както знаете, македонците бяха горчиво разочаровани и сега се страхуват, че може отново да бъдат излъгани, че София може да им поставя нови и нови условия.

Колкото и разумно да ми се струва предложението на Мицкоски, не мисля, че сме близо до решение. И в този смисъл съм съгласен с Вас, че всичко се прехвърля върху парламентарните избори догодина, които вероятно ще бъдат спечелени от ВМРО-ДПМНЕ.

Парламентарни избори още този месец предстоят в Сърбия. Преди да Ви попитам за тях обаче ми се иска да поговорим за политиката й на влияние на Балканите, за това как Сърбия се вижда като пряк наследник на Югославия и от там – ментор на бившите югорепублики, а президентът Вучич – като днешен Тито. Влиза ли Белград действително в ролята на говорител на Западните Балкани?

Сърбия не пропуска възможност да се представя като най-голямата държава на Западните Балкани и наследник на Югославия. Това вероятно е така, въпреки че се изкушавам да сипя сол в раната, като уточня, че терминът „Западни Балкани“ е политически, а не географски, и че е опит да обхване шестте държави с една дума. Сърбия е важна в региона, но не чак толкова, колкото се иска на Белград.

Без съмнение обаче Белград се опитва да използва сръбските малцинства в бившите югорепублики като политически лост за влияние. Това е особено добре видно в Босна и Херцеговина и тамошната Република Сръбска, която е изключително тясно свързана с Белград. Нейният президент Милорад Додик кокетира с идеята за отцепване от Босна и Херцеговина и за сливане със Сърбия.

Има обаче и по-малко известни примери като Черна гора, където близо една трета от населението се самоопределя като сърби. Там тази седмица за пореден път беше отложено преброяването на населението, което на Балканите винаги предизвиква турбуленции. При по-внимателно вглеждане ще видите, че Сърбия се опитва да повлияе на този процес.

Нека Ви дам един пример – много черногорци предпочитат да се лекуват в Белград вместо в Подгорица, а студентите да учат в университети в сръбската вместо в черногорската столица.

На този фон в момента се води една прелюбопитна дискусия: една странна студентска организация, която никъде не е официално регистрирана – нарича се „Сдружение на черногорските студенти в Сърбия“ – предлага студентските такси в сръбските университети да отпаднат само за онези черногорски студенти, които представят копие от анкетата в преброяването, от което е видно, че са се определили като сърби. Доста ясно послание, нали?

Вероятно мнозина биха казали, че не бива да се взима на сериозно някакво предложение на някаква си организация, но нейни представители веднага бяха приети от сръбския вицепремиер Милош Вучевич и от социалния министър Никола Селакович. След тази среща имаше обширни статии в сръбските вестници. Така че според мен Белград изпраща много ясно послание към Черна гора: „Внимавайте какви се пишете при преброяването!“.

Това е още едно доказателство за силната националистическа нотка в политиката на Белград и президента Вучич. В тази посока ли трябва да разглеждаме предизборния съюз на президентската „Сръбска прогресивна партия“ с националистите на Воислав Шешел?

Вучич се връща към корените си. Радикалът Шешел е негов политически баща, от когото през 2008 година Вучич се отрече и създаде своята „Прогресивна партия“. Сега, докато говорим, държа в ръцете си една дебела книга, 997 страници. Заглавието й е: „Сръбският барон Мюнхаузен Александър Вучич“. Тази книга излиза през 2009 година и е нещо като отмъщението на Шешел срещу предателя и ренегат Вучич.

Сегашната прегръдка между двамата обаче показва, че нито една пропаст между националисти не е непреодолимо дълбока, така че да им попречи отново да се съюзят. Залогът е огромен: запазването на властта в столицата Белград, защото нагласите на избирателите са се променили и това застрашава Вучич.

Ранният Вучич от 2012-2014 година, тогава вицепремиер и координатор на тайните служби, действително искаше Сърбия да влезе в ЕС. Но след време разбра, че това няма да стане. И така в сила влезе неговият план „Б“ – след като не мога да постигна еврочленството, нека поне запазя властта си колкото може по-дълго. В тази фаза се намираме в момента. За постигането на тази цел Вучич посегна към едно старо и изпитано средство, което помогна и на предшественика му Милошевич: гъделичкане на национализма.

На помощ му се притекоха контролираните от властта медии в Сърбия, което доведе до рекордно ниската подкрепа на сръбските граждани за членството на страната им в ЕС. А това не беше така.

Започнахме с разширяването на ЕС на Западните Балкани, нека завършим със същата тема, г-н Мартенс. Така, както изглежда в момента, Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово, а това е условие за еврочленството й. Възможно ли е разширяване на ЕС на Западните Балкани без Сърбия?

Отношенията между Сърбия и Косово безспорно са основната пречка, но това съвсем не е най-големият проблем. Просто разширяването на ЕС в момента не е на дневен ред.

Нито една от шестте западнобалкански държави няма изгледи скоро да влезе в ЕС. Да неговорим, че на хоризонта се задава следващата блокада, този път от Гърция за Албания заради ареста от албанската полиция на един етнически гръцки кандидат за кмет в Албания по подозрение в купуване на гласове. Така Албания може да се окаже поредната държава кандидатка, оставена на глух коловоз, редом до Република Северна Македония и Босна и Херцеговина. Едно време говорехме за влака стрела Европейски съюз, а днес имаме цяла гара с глухи коловози.

БНР, Анастасия Крушева

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

ЕК изплати последния транш от 1,5 млрд. евро макрофинансова помощ за Украйна

Европейската комисия изплати последния транш от 1,5 млрд. евро по пакета за макрофинансова помощ за Украйна. Така общата сума за страната възлиза...

ЕС спира плащанията за палестинците

Европейският съюз спира плащанията на помощта за развитие на палестинците в размер на 691 млн. евро, обяви европейският комисар по разширяването и...

Среща на европейската политическа общност: Водещи са войната на Русия в Украйна и мигрантите

На срещата на европейските лидери в Испания украинският президент Володимир Зеленски посочи като основна задача запазване на единството на Европа срещу руската...
- Реклама -

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Николай Денков: Целта е България да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г.

Какви са следващите стъпки, за да увеличим шансовете България да постигне своята цел – да стане член на еврозоната от 1 януари...

Доц. Ангел Кунчев: До 10 дни очаквам да сме на прага на грипна епидемия

Грипната вълна е започнала. На прага на епидемия ще бъдем след една, две седмици. Развитието на болестта е според очакваното, така както...

Мехмед Дикме: Почетният председател на ДПС започва да се страхува от Пеевски

Партията отдавна не е политическа, а бизнес организация“, коментира бившият член на ДПС Мехмед Дикме. "Не познавам лично г-н...

Ще бъде ли одобрен спот биткойн ETF и какво се очаква за криптовалутите през 2024 г.

Началото на 2024 г. донесе малък рекорд за криптопазара – цената на биткойна премина 45 хил. долара. Този възход се свързва с...