четвъртък, март 28, 2024
Home Политика Парламентът обсъжда два законопроекта на правителството за промени в Наказателния кодекс

Парламентът обсъжда два законопроекта на правителството за промени в Наказателния кодекс

Парламентът обсъжда два законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателния кодекс (НК).

С единия се предлага намаляване размера на глобите при обида и клевета, както и отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица. Предвижда се освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на властта. Предлагат се изменения в член чл. 78а, ал. 7 от НК, които да предоставят възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други изисквания на същия член.

Предлага се премахване на квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“. С предложените промени се хармонизира националното законодателство с изискванията на установеното в практиката на Европейския съд по правата на човека правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции, се посочва в мотивите.

С другия законопроект се разширява кръгът на престъпленията по расистки или ксенофобски подбуди. В Наказателния кодекс вече са въведени по-тежки наказания за убийство или нанасяне на телесни повреди по такива подбуди, а със законопроекта се предлагат по-тежки наказания и за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ, подбуждане към извършване на престъпление и палеж.

Предвижда се и да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Промените са в отговор на образувана от Европейската комисия процедура за нарушение за неправилно въвеждане от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, посочва в аргументите си Министерският съвет.

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков обясни, че първият проект, касаещ престъпленията „обида“ и „клевета“ е един от тези по Националния план за възстановяване и устойчивост, с които страната ни се е ангажирала, и трябва да влезе в сила до края на годината. С този законопроект България трябва да свали от себе си наблюдението във връзка с неизпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека, според което страната ни не спазва стандартите, свързани с тези престъпления, и начина, по който те биват преследвани, посочи той. Министърът добави, че трябва да се намери точният баланс, при който едновременно хората да се чувстват защитени от тези престъпления, но и те да не бъдат използвани за преследване на журналисти. Зарков обясни, че публичните и длъжностните лица трябва да имат по-висока търпимост към обида и клевета. В нашето законодателство е точно обратното, отбеляза той.

По отношение за промените, свързани с престъпления по расистки подбуди разясни, че се въвежда расистки и ксенофобски предразсъдъци да бъдат съставомерни признаци и в други престъпни състави, а именно отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване, унищожаване или повреждане на религиозен храм, молитвен дом, светилище, гробове или надгробни паметници, противозаконно унищожаване на чужда движима или недвижима вещ, явно подбуждане към престъпления или палеж. Внасят се и редакции, свързани с осъждането на хора, които оправдават престъпленията на националсоциалистическите режими, подчерта още правосъдният министър.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Николай Денков: Целта е България да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г.

Какви са следващите стъпки, за да увеличим шансовете България да постигне своята цел – да стане член на еврозоната от 1 януари...

Мехмед Дикме: Почетният председател на ДПС започва да се страхува от Пеевски

Партията отдавна не е политическа, а бизнес организация“, коментира бившият член на ДПС Мехмед Дикме. "Не познавам лично г-н...

Депутатите гледат на второ четене промените в Конституцията

Промените в Конституцията влизат за окончателно приемане в парламента.  Шестата поправка на основния закон влиза в пленарна зала, след...
- Реклама -

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Николай Денков: Целта е България да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г.

Какви са следващите стъпки, за да увеличим шансовете България да постигне своята цел – да стане член на еврозоната от 1 януари...

Доц. Ангел Кунчев: До 10 дни очаквам да сме на прага на грипна епидемия

Грипната вълна е започнала. На прага на епидемия ще бъдем след една, две седмици. Развитието на болестта е според очакваното, така както...

Мехмед Дикме: Почетният председател на ДПС започва да се страхува от Пеевски

Партията отдавна не е политическа, а бизнес организация“, коментира бившият член на ДПС Мехмед Дикме. "Не познавам лично г-н...

Ще бъде ли одобрен спот биткойн ETF и какво се очаква за криптовалутите през 2024 г.

Началото на 2024 г. донесе малък рекорд за криптопазара – цената на биткойна премина 45 хил. долара. Този възход се свързва с...