Да не бъде унижавана Русия и да й се предоставят в бъдеще гаранции за сигурността – по тези въпроси днес френският президент Еманюел Макрон се аргументира, след като породи нова полемика, когато в интервю за френски медии той говори за архитектурата на сигурността в Европа след края на войната в Украйна, предаде Франс прес.
„Не мисля, че трябва да превръщаме тези неща в такива големи казуси, да се опитваме да създаваме полемика там, където я няма“, заяви Макрон в кулоарите на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, състояла се днес в албанската столица Тирана.
„Винаги съм казвал същото нещо, а то е, че накрая, в разговорите за мир, ще им теми, свързани с територията на Украйна и те са от компетенциите на украинците. Но ще има и теми, свързани с колективната сигурност на целия регион“, заяви Макрон.
В събота, говорейки за архитектурата на сигурността, която трябва да бъде възстановена в Европа, след като свърши войната в Украйна, Макрон подчерта, че трябва да се дадат тогава гаранции на Русия, за да се намери добър баланс.
Тази архитектура на сигурността, изградена от САЩ и СССР, а после от Русия, се разпада от години. Франция настоява върху необходимостта за европейците да бъдат на масата на преговорите, когато нови споразумения за контрол на въоръженията ще бъдат договаряни.
„Една от съществените точки е страхът, че НАТО ще дойде до нейните врати (на Русия – бел. ред.), това е разполагането на въоръжения, които могат за заплашат Русия“, обясни Макрон пред френската телевизия Те Еф 1, като припомни настоящите претенции и позиции на Русия.
Преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин поиска от западняците да се откажа от всякакво по-нататъшно разширяване на НАТО, по-специално към Украйна, и да изтеглят военните средства на алианса в Западна Европа. Тези условия бяха възприети като неприемливи от членовете на НАТО.
С думите си относно сигурността в Русия, Макрон отново породи критики в Украйна и в някои източноевропейски страни, по-специално онези, които заемат особено твърда позиция спрямо Москва.
„Някой иска да предоставя гаранции за сигурността на една терористична и убийствена държава?“, попита ръководителят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Олексий Данилов.
„Странно е да говорим за гаранции за сигурността към една страна, която никога не е била изправена пред реален риск от атака и която атакува Украйна“, каза литовската премиерка Ингрида Шимоните.
Според Марчин Пшидач, полският заместник вътрешен министър, Макрон допуска грешка, като казва това. „Владимир Путин е мисловно така устроен, че всеки опит за контакт, за помиряване, го прави по-силен психологически“, предупреди той.
Латвийският вицепремиер Артис Пабрикс пък каза, че идеята да се дават гаранции за сигурността на Русия означава да се падне в клопката на риториката на Путин, според когото Западът и Украйна са отговорни за войната.
Изход от конфликта в Украйна ще има, ако предложим гаранции за сигурността на Украйна, заяви дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел, допълвайки, че за Русия ще се говори по-късно.
Според Паскал Бонифас, директор на Института за международни и стратегически отношения в Париж има различия относно периода след края на войната, като от едната страна са Полша, балтийските страни, дори Финландия и Швеция, а от другата са Франция, Германия, Белгия и някои южни европейски страни.
„Едните споделят идеята, че Русия винаги ще е заплаха, а другите мислят, че тя не може вечно да бъде наказвана и че не трябва да се бърка Путин с Русия“.
Източник: Габриела Големанска, БТА
