Ако президентът бърза да връчи първия мандат, целта е отново да има избори в края на юли.
Това заяви пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.
„Има два възможни пътя, които държавният глава може да избере след изборите. Първият е сравнително бързо да бъдат водени консултациите и да станем свидетели на бързо връчване на първия проучвателен мандат. Това ще канализира и структурира процедурата. Ще има срокове, макар и някои да са ориентировъчни Другата възможност е да бъде формирано правителство и то да организира предстоящите местни избори. Този вариант е по-малко вероятен. Има теоретичен шанс, но първите две политически сили си казаха сериозни думи. Пътят един към друг може да е доста труден. ГЕРБ има най-голям интерес от съставяне на правителство, което да подготви местните избори. Те имат най-много кметове на общини“, продължи експертът.
Доц. Киселова посочи, че няма пречка, ако ЦИК успее да се справи в законово установения срок и представи списъка на обявените за избрани народни представители, президентът да свика Народното събрание още преди Разпети петък.
„Най-късно на 18 или 19 то ще бъде свикано“, подчерта конституционалистът.
Основният закон на страната казва, че държавният глава не е длъжен да води разговори с всяка група отделно, разясни още доц. Наталия Киселова.
Ако заедно се проведат парламентарни избори, местни избори и референдум, трябва да се направят промени в закона, за да може да се използват машини при гласуване, каза тя.
„При референдум се използва плик. Иначе парламентарни и местни избори са провеждани заедно през есента на 1991 година, а през 2011 г. имахме местни и президентски избори“
Изборният кодекс е предвидил какво се случва при съчетаване на местни и парламентарни избори, обясни още тя.
„Част от организацията ще бъде от общински избирателни комисии. Те са доста повече от районните сега. Подготовката трябва да е сериозна. Това е дефицит на ЦИК“.
Партиите трябва да номинират хора, които са готови не само да стоят в изборния ден, а и да изчакат предаването на материалите, смята доц Киселова.
На 9 април изтича срокът за събиране на гласове за референдум за запазване на българския лев до 2043 година, а на 10 април е крайният срок за събиране на подписи за референдум за формата на държавно управление.
„Подписите могат да бъдат внесени в деловодството на НС, обясни доц. Киселова.
След тези дати не бива да бъдат събирани. Ако не бъдат внесени, процедурата се смята за прекратена. След формиране на НС може да се създаде нова инициатива и да бъде обсъдена в комисия“.
